top of page




The exhibit aims to present a new trend in the multidisciplinary art, named PICTORIAL GEO ICONIC, in which WATER AS AESTHETICS is the basic element.

Ionko Ivan is the author of the conception and event’s implementation.

EVERY MAN HAS ENCODED BIOLOGICAL INFORMATION FOR ITS PLACE OF BIRTH. Well known is that every organism is put to energies from the bowels of the earth, from the underground water streams modeling structurally the water in human body cells ever since embryonic age. Man is in fact a memory for earth energies, stored in the water in his body.

These processes are influenced by the basic mass accumulated information about the place of birth and a residence for long. They are reflected in works of art as well as in our nostalgic feelings.

Nostalgia is a very natural feeling for the migration processes in the contemporary society. Emigrant waves of people from economically undeveloped countries in looking for better social status and trying their chance in welfare societies are increasing more and more. Sometimes these feelings lead, together with a number of additional factors, to inability for adaptation in the new environment, marginalization and formation of large self isolated from the social and cultural life of the local community immigrant groups and even to mental derangements. Those distortions reflect especially unfavorable the life quality and comfort of people, trying to make a living in geologic regions far away from their places of birth.

What is happening is inevitable process enforcing the searching of appropriate means for restraint of the part of the negative after-effects of emigration. When we are looking for such instruments we can address the therapeutic effect of art. Art created in geologic regions similar to those of man’s place of birth would influence positively the migrated individual emotions.

Such an art is engendered by earth pulsations and underground water streams erupting on the surface in a creative process, creative coulee. Or these are geologic flashes registered in pictures and sounds.


Reminiscences from the past in the geo environment are woven in the contemporary representation of a creative work that is setting the beginning of a new trend in the multidisciplinary art called PICTORIAL GEO ICONIC. An iconography perspective interlaced with cartography principles for presentation of the filtration stream is used in the representation of the link between the cultural and geologic layers. The main element here is the presenting of water as aesthetics.

If we take from the past geologic samples for example from Bulgaria we would find energy elements of creation that are similar for the folk music, iconography and the art of painting of contemporary authors. The similarity is stated by the common geotectonic basement on which these bursts of artistic activities are built. Man can be strongly emotionally excited by native art when he is far away. That happens because of the reading of the encoded in the artifacts energies.

THE EARTH HAS LEFT THOROUGH WATER GEOLOGIC IMPRINT IN EVERY MAN’S CELLS – the energy indicators are equal and in this way an understanding at quantum level between author, piece of art and audience is formed. It seems they all talk in one and the same local earth dialect and transmit freely their signals in the space and time, easily and spontaneously. There is no need of efforts to make a relation between their quantum structures of creation.

This relation between authors, piece of art and audience as well as the restored through this type of art balance man – nature are therapeutic for our quantum substance.

The pieces of art in “Geologic Pulse” exhibition are pictorial drills of pieces geo-pictorial mass taking from the past geologic samples for creative biopsy. They are axonometric projections of the superficial layer of the geologic layers, portrayed through old artistic pictures, registrations of the hydro-geologic pulsations of earth. Sometimes they are covered by transparent nets that symbolize the last cultural layer of our days, metal building materials used for the construction of concrete substructures in the process of realization of architecture projects.

Other nets are woven in them, nets showing the time – now, the still incompact cultural layer. A text is written out on this loose materiel marking  elevation zero of the earth surface where coming from the bottom of the earth water energies penetrate through historical layers in order to form the future of human civilization.

The ground’s visible superficial layer is a geo-hydro cardiogram, certifying geologic flashes. They are registered visually in artist’s paintings. These are the pictorial canvases of a passed creative period. And thus instead descriptive landscapes of the investigated neighborhood in which veins flaws water – the Earth’s blood we uncover geologic planetarium massive covered by art of painting. They are a visual paraphrase – interpretation of the emotional reaction in given geologic parameters. These found life’s fragments or old pictures – fossils registrating the predetermine of creativity based on geologic ground.

We can find marks of iconography, reversed perspective in “Geologic Pulse” in the representing of the axonometric projections of the hydro-geo-nano-migration-filtration stream.
The Byzantine perspective of the Orthodox iconic canon is used in a way that the backgrounds in the composition stand out and the foregrounds are lost. Similar effect is achieved in the compositions in “Geologic Pulse” exhibit through using axonometric projections. The representation principal is modified to such an extend so an optic illusion is obtained and the deeply lied down invisible geologic layers stand out and the visible terrestrial area is lost. This illusory slump is more tangible when the look is focused on randomly taken point from the picture’s area. The aim in using the optic illusion it an emotional effect to be provoked that would illustrate the eruption of the underground geologic powers on the surface. This presentation is not a formal quotation from the art style  called “op art”. The mean of expression is used in order to hint the strong influence of geo-tectonic and hydro-geology on the spectator. In this way suggestion for the space topology built by geologic rasters that are dominating not only by area but also by importance in the pictorial panels is achieved. Emphasize is put on on the earth powers formatting our viewpoint for the things on the planetary surface. Here and there vinyl material with mirror reflecting surface is used marking the bathoal layers at the vertical of the geologic sections. This material reminds of the metal covers used in Bulgarian icons.

Живописната геоиконика – артистична наука за земята 


Йонко Иван



Да започнем с анализ на научен материал, имащ значение за определяне координатите на „живописна геоиконика“ върху картата на съвременните естетически и философски изследвания. Правим преглед на статия от сборник на Станфорд – „Естетиката на околната среда“, 2015 г., разглеждаща в хронологичен план развитието на философските възгледи, които определят природата като естетическа норма. В нея се обозначават позиции от времето на Кант и Хегел, за да се стигне до днес, където се казва: „естетиката на околната среда е оформена в една сравнително нова подобласт на философската естетика. Преди появата ù естетиката в рамките на аналитичната традиция до голяма степен е философия на изкуството. Естетиката на околната среда възниква като реакция на този акцент и проследява естетическото оценяване на естествените природни среди, което доведе до естетиката на всекидневния живот. Този сектор включва естетиката не само на по-общи обекти и среди, но и редица ежедневни дейности. В началото на двадесет и първи век екологичната естетика обхваща изучаването на почти всичко, с изключение на изкуството“ (Carlson 2015).

Относно съвременното изкуство може да се отбележи, че основната цел на живописта е да провокира размисъл и да предизвиква активността на зрителя така, че крайният резултат от този процес да бъде самопознанието. Изкуството е топология на чувства и мисъл, морал и естетика, философия и практика, а живописта е превърната в метафора на самопознанието, визуален оксиморон, съчетаващ известното и неизвестното. Познанието подтиква към творчество, а творчеството е свобода, необходимост за всеки и най-вече за артиста, за да бъде социален съзидател. Той навигира био-психо-социалното развитие на личността в условията на конкретни природни условия, след настройка на чувствителността, отчитаща пулса на цивилизацията – пулс, определян от геоложки особености, геоенергийни и екологични процеси.

„Когато възниква проблем да се обясни и да научим нещо, за да се изгради първият проект на образа на бъдеща структура или теоретичен модел, художникът се оказва необходим специалист. Той е нужен въобще, независимо от тематиката и жанра, поради факта, че продължава голямата традиция на изкуството, която е научила хората да пресъздават, за да разберат това, което виждат. Той е необходим особено когато трябва да бъдат представени на погледа в линии и цветове вътрешната структура на веществото, ходът на процесите, които протичат в дълбините на Земята или открития Космос. Визуализацията и изкуството остават средство на всички опознаващи и конструиращи дейности на човека“ (Глазычёв 1989:126).

Съвременността е изпитание и предизвикателство за живописта. В отговор на тези предизвикателства се появяват стилове, похвати, каквото е и неформалното явление в изкуството „живописна геоиконика“, чрез което се популяризира нова представа за архитектониката на нашата планета и влиянието на невидимите процеси, протичащи дълбоко в нейните недра, отразяващи се върху живота на видимата повърхност, преминаваща в естетика на природата, в продукт на творческо-философски търсения. Ясна представа за обема и съдържанието на понятието „живописна геоиконика“ като явление в съвременното творчество се получава, когато концепцията се разгледа от няколко ъгъла: философски, естетически, културоложки, технологичен и емоционален.


1. 1. Какво е „живописна геоиконика“? 

Терминът „живописна геоиконика“ за първи път се използва  през 2004 г. в York University, Торонто, Канада. Наложи се да бъде въведен от мен за по-точно определяне на нова стратегия в творческия процес, използвана за изграждане на съвременно произведение на изкуството в зона с постоянното влияние на глобални природни феномени, разглеждани като определящи културните процеси. От семантична гледна точка „живописна геоиконика“ представлява синтез на двете понятия: живопис (търсене на „принципа, който е в основата на живота“ и показва „света като величествена архитектура“ – чувства в цвят, „направени просто, като нещата, създадени от природата...“ (да Винчи), и геоиконика (от гръцки γεω – Земя, и εικόνας – изображение). В Русия геоиконика е „Научна дисциплина, която разработва общата теория за геоизображения, методите на техните анaлизи, преобразуване и използване в научна и практическа дейност. Тя се явява част от иконика – наука за изображения“ (Берлянт 1996)


1. „Живописна геоиконика“ е художествено-научен метод за изследване на природните процеси, влияещи върху живота и творчеството. Използва живописта, за да изрази протичащите сложни природни процеси в земята, и претворява влиянието им върху изкуството (по-специално как хидрогеоложки феномени предопределят живописни явления). Това е нов подход в мултидисциплинарното изкуство, където се използват живописни похвати за образно представяне в картографията, за да се изгради картинно внушение, стимулиращо емоциите. „Живописна геоиконика“ е синтез на изкуство и наука. Същността на „живописна геоиконика“ се обособява от границата на нейния предмет и обектна област, а това предполага ясното им определяне. Предметът се определя чрез понятието „познание“. Обединяването на две методики на познание – научна и художествена, дава възможност за придобиване на ново знание или понякога коригира и интегрира съществуващо знание, например в геологията и живописта. От гледна точка на епистемологията за научното и художественото познание е казано много, затова ще спомена бегло само някои популярни мисли, които всеки любопитен може да открие дори в блоговете, служещи за ориентир и общо илюстриращи какво включва предметът за познанието в живописната геоиконика. „Основна характеристика на научния метод е в това, че се основава на събирането на наблюдаеми, емпирични и измерими доказателства, които се подлагат на определени принципи на разсъждение. “ [...] Както всеки научен метод, така и живописна геоиконика се състои от събирането на данни чрез наблюдение, експерименти, формулирането и изпитването на хипотези. Друго познание, съдържащо се в живописна геоиконика, е художественото познание. „Още Аристотел е установил, че за разлика от научното понятие, което отразява общите за много предмети, явления или процеси съществени черти, художественият образ разкрива общото в единичното. Така художественият образ възпроизвежда единичното и в него постига общото; показва индивидуалното, разкривайки в него типичното; описва случайното, изтъквайки стоящата зад него закономерност. Ако отражението на действителността се ограничава с възпроизвеждане на единичното и не съдържа никакво обобщение, то може да има документална стойност, но не притежава художествена стойност. Ако обаче отражението на действителността се абстрахира от живата конкретност на явлението и предава само общото, същественото, закономерното, ние ще боравим с чертеж, а не с рисунка, със схема, а не с картина, с научен, а не с художественообразен модел. Само когато се сливат в едно цяло общото и единичното, изкуството намира своята форма на познание на света, която го отличава и от документалното, и от научното отражение на действител- ността“(Колева 2008)


2. Живописна геоиконика, използвана при живописване на пейзаж, спомага за постигане на образност, съдържаща научно и художествено познание. Ако пейзажът се погледне с очите на твореца, запознат с дълбочинните процеси, ще създадем документ на научно-художествено познание, а не документ от геоложка картировка. В живописната картина на земната природа в дълбочина, изградена метод на художественото познание с този похват, по нов начин се третират проблемите на перспективата, изграждането на пространство, дълбочина на планове, терени, обеми, като се използват елементи от няколко направления в изкуството, съчетани с картографски изображения, мултимедийни и интерактивни компоненти. Там, където зоните са невидими за всякакви съвременни инструменти, изобразяваме невидимото с изкуството на логичните въображения. Творецът транскрибира научни мисли за невидимата същност. „Живописна геоиконика“ представлява калейдоскоп от информация, поместена в либерален формат, съдържащ множество елементи, вариации на точни графики, съчетани с артистични и напълно освободени експресии, разкрепостяващи мисленето на зрителя, предизвикващо евристичен момент. Визуализираните процеси в геоложкото картографиране, обединени с живописното животоописание на природата, са единна трансдисциплинарна зона на внимание, включваща хи- дрогеологията, физика, химия, молекулярна биология, психология на творческия процес, културология и антропология, перспективи на възприятията, топология, теория на визуалните изкуства. Живописната геоиконика чрез средствата на съвременното изкуство прави достъпни за разглеждане непознати теории за геоложки процеси. Фигури и цвят, логично подредени, изграждат нова визия, превръщаща картината в полезно помагало за емоционален размисъл с природонаучна тематика. Насочва вниманието върху протичащите процеси на земята – земетресения, вулкани, гейзери, и дава обяснение за тяхната поява, включително и за постоянната роля на подземните води. Прави връзка на човека с родното му място чрез генетично закодираната памет на водата в тялото му. Декодира как подземен глобален воден феномен е благоприятствал формирането на древни култури и продължава да въздейства върху развитието на съвременните цивилизации. Живописна геоиконика се доближава до изображение – карта на света, като тези от минали векове, имаща днес колекционерска стойност. За такива карти споменава Иван Делчев в работата си „Културното наследство и географските информационни системи: пътят към липсващата реалност“:

„Древните карти са не само функционални, но вече са и културно наследство. Те и за времето си са представлявали не само информационен източник, но и произведение на изкуството, затова не са просто исторически архив, а са и културна ценност“ (Делчев 2009).

Днес изработката на картите стана достъпна за всеки. В миналото процесът е бил трудоемък и чертожническият занаят се е ценял, а сега той няма стойност. Отне се вълнението при прочитане на съвременна карта, а заради бързото и лесно разчитане на картографско изображение съвременната психология на възприятията наложи нова изчистеност за символиката при знаковата система на информационния запис. Картата, отразяваща изцяло нашето прагматично мислене, стана практично комуникативна. Картографското изображение не се приема като изкуство поради факта, че то изцяло има утилитарен характер и се изгражда роботизирано. Изчертаните идеални линии от съвършените машини стоят някак студено за възприемане от човешкото око. От картите формално не могат да се прочетат никакви емоции. Това е добре за много неща в живота, но дали това е най-доброто, ако търсим някакво по-особено внушение? Дали само данни без човешка емоция могат да изграждат верни представи? В миналото картографът, въпреки старанието му да бъде детайлен, все пак е могъл да преувеличава или коригира, но днес това не е възможно в търсене на максимална прецизност на изображенията, подчинени на цифрови данни с точност, стигаща до милиони единици след десетичния знак.

„Картата е визуална композиция, а картографът е интуитивният посредник между реалността и нейното изобразяване. Какво става, когато старите изображения вече не вършат работа, а новите още не са получили своята форма?“ (Рекацевич 2009). Дали отговор не може да се намери някъде в творбите от „Геоложки пулс“, правени с живописна геоиконика? „На кръстопътя на науката, на технологията, на етиката, на политиката и дори на изкуството ролята на картографа е да се опита да долови чрез езика на моливите новото, неочакваното, оригиналното...“ (Рекацевич 2009). Практичното невинаги е вълнуващо. Импресионизмът в науката е нещо обидно и може би така е нужно да се възприема. Но пак се връщам на въпроса дали това е най-доброто, ако търсим във визията някакво внушение, за да предизвикаме по-дълбок философски размисъл относно същността на обекта на внимание, изследван и белязан от картографията, каквато по-конкретно е геоикониката. В същото време реализирането на съвременните цели, които си поставя изкуството, налага интердисциплинарни търсения. Съвременната живопис – с въвеждането на модели на възприятие, заимствани от различни области на човешката дейност и познание, повече от всякога има възможност за експерименти, които раждат и живописна геоиконика, превръщаща съвременната карта отново в произведение на изкуството. В миналото за нуждите на военни и мореплаватели тя е била двумерно изображение на географски територии и геополитически процеси. Днес в двумерни изобразителни полета се създава илюзия за 3D-проекции на процеси във времето. В живописната геоиконика 4D-картите се превръщат в артефакт, използван за научно-художествено познание.

1.2. Защо и кога е въведена живописна геоиконика?

Целите отговарят на нуждите на съвременното изкуство да се въведе задълбочен подход за изграждане на неформални съвременни живописни произведения. Живописна геоиконика търси и намира нов начин на мислене в съвременно изкуство. Картините са емоционални визуализации, предизвикващи размисъл на тематики, общовалидни и вълнуващи цялото човечество. В съдържанието има поставени въпроси, а неформалното отношение към възприятието въздейства за намиране решенията на подсъзнателно ниво. Творбите, в които е използван методът, имат стойността на дълбочинно изследване на човешкия генезис – на корена, необходим за развитие на цивилизацията, черпещ енергия дълбоко от недрата на земята. Предисторията по създаване на метода започва още през 1988 г. Първо бяха създадените експресии от мен върху геоложки и хидрогеоложки карти, показани в Обща художествена изложба на рисунката, ул. Шипка 6, София. По-късно мои търсения в тази посока бяха демонстрирани с динамичната живописна инсталация „Ден и Нощ“, участвала в изложба на преподаватели към Depatnment of Fine Arts, York Univesity, Toronto, Canada, 1992 г. Отново в същия университет на следващата годна беше експонирана моя стенопис, използваща картографски изображения на НАСА, инкорпорирани в творбата „Фотолисис – дупка в светлината“. По авангарден начин тя служеше за изследване степента на разрастването на озонните дупки в продължение на 12 години. Тази насоченост следваше проекта „UV Eggs“ – Multy-media Inteactive Public art instalation, изложен в центаралната градска среда на Санта Моника, Калифорния, 1994 г. В създаването на инсталацията с мен участваха много артисти и публика. Сред най-известните имена беше астрофизикът проф. Фиорела Терензи. Италианка, тя се ползва със световна слава на итердисциплинарен талант, който съчетава научната кариера на астроном в Бъркли, Калифорния, разработваща по това време проекти с небезивестния американски професор по психология Тимоти Лири, с реализация на музикалните си концепции със солиста на английската група Gеnesis Питър Габриел. „UV Eggs“ същата година прерасна в концепция за мултимедиен, трансдисциплинарен, интерактивен проект, носещ заглавието Целта беше след размисъл за явленията в природата, културата и изкуството да се посочи какво да правим, че да се почувстваме по-добре сред заобикалящата ни среда и със самите себе си, независимо къде се намираме. Така постепенно в „изкуството днес“ естествено се формираше артистичен метод, по-късно наречен живописна геоиконика, из- граждащ мост между наука и изкуство, учени и творци, постигащ синтез на идеи и дускусии за тяхното практическо приложение при опазване на природата – по начин, коренно нов и устойчиво различен от познатия. Това е метод, търсещ връзка между процесите, протичащи в съвременното общество и в природата, търсещ корелация между хидрогеология = енергия = здраве = благосъстояние = творчество = култура. Странно е да се говори за връзка между геология и култура, но съвременните научни наблюдения вече потвърждават мнението на изследователя Иван Стоянов, изказано във вестник „Български хоризонти“, бр. 12 и 13 от юли 2002 г., Торонто, Канада, че фините земни енергии са устойчиви регулаторни фактори за развитие на културата. Земните енергии (магнитни, гравитационни и др.) са моделирани от подземно течащи води. Там, където има динамич- „Земни яйца“, документиран в договор за реализация в тогавашната Галерия за чуждестранно изкуство, София, публикуван по-късно – през 1997 г., в спиание „Изкуство“. В концепцията пишех за програмност на художествените търсения, с препоръки да се употребяват най-съвременни и мощни високи технологи, позволяващи тематични изследвания, анализи, дискусии и разработки в реално време на интерактивни познавателни модели във виртуалното пространство, правещи мост между наука и изкуство. Междувременно беше показана в ежегодния международнен фестивал за съвременни изкуствата „Процес Пространство“ в градската галерия на Балчик итерактивната инсталация „Свлачище“. В нея отново мой съавтор беше публиката, а за концептуализирането и подготовката на проекта взеха участие много специалисти от различни области. Идеята на авторския колектив беше да се отразят различни гледни точки относно наболял проблем с дългогодишна история в градски терен, превърнал се от регионален хидрогеоложки проблем в социално-политически, с културно-образователно значение. Идеята за творческа дискусия като елемент на творбата с тематика природните явления, които са общозначими за човека в социалния и културен живот, беше продължена и на следващото издание на фестивала „Процес Пространство“ – 1998 г. Във версия на проекта „Земни яйца“ бе показана международната интерактивно-комуникативна инсталация, включваща оркестриран от мен пърформанс, с участието на проф. Божидар Бояджиев от българска страна, а от американска – на живописеца Роберт Джериган, в Холивуд, Калифорния. на хидрогеоложка и хидрогеохимична обстановка, има и уникални природни предпоставки за развитието на обществата. Иван Стоянов, може би най-възрастният работещ днес учен в хидрогеологията, прави връзка между вода и култура, като определя на карта зоните за културоложко изследване по минералния състав на водата. „Сложната физико-химична природа на минералните води отразява геоложката история на районите, в които се формират и разпространяват“ (Стоянов 1959:220). Неслучайно още в Античността са се зародили развити култури върху най-благоприятните в геоложко отношение места. За пример той посочва България, като една от най-богатите в света територии на подземни артезиански и минерални води, които показва в приложение към учебник по минерални води, написан от него още през 1959 г.4 По-късно прави и естествена връзка при зараждането на културни огнища в „Долината на царете“ и на други места на Балканите с минерални извори, имащи лечебни свойства. Подобно мнение през 2014 г. изказва американският учен проф. Джералд Полак – биоинженер от Университета във Вашингтон, в интервю по повод конференция в България (Pollack 2014).

Има исторически сведения, че в древността характерите на хората са били определяни по водата, която пият. В легенда, спомената във филма „Вода“, част 3 – „Новое измерение“, 2006 г., на руската кино студия „Мастерская“, се казва, че през 7. век пр. н. е. китайският император Ци се обърнал към учени мъже с един въпрос: „Какво трябва да знае императорът за света, в който той е предназначен да управлява?“ Мъдреците отговорили на императора – „Достатъчно е да знае водата“. „В царството на Ци водата е бърза и дълбока, така че хората са алчни и смели. В царството на Чу водата е мека и прозрачна, така че неговите хора са лекомислени, но смели. В царството на Юе водата е тежка и тъмна, така че хората са глупави, болни и мръсни.

В царството Цин водата е заседнала, има много тиня, така че хората са хитри, свирепи, склонни към интриги. В царството на Сун хората са семпли и честни, има вода, така че всичко става лесно, бързо и чисто.“7 Днес много по-често се обръща внимание на тезата за влиянито на фините енергии и материи от известни учени, като проф. Иво Кременски – генетик, Люк Монтание – вирусолог, акад. Тодор Георгиев Николов, американския лекар д-р Томас Хоровиц, доц. д-р Ана Арнаудова и др. В York University, Торонто, Канада през 2004 г. в творческия процес при разработването на концепция за стенописна композиция „Геоложки пус“ използвах нов метод, разграничаващ се от формалните търсения, преподавани в много съвременни школи по изкуствата на Запад. В проекта бяха привлечени като експерти моите родители: Иван Стоянов – в областта на геологията, и Янка Стоянова – в езикознанието и литературата. С този акт на колаборация се обяви официално методът живописната геоиконика в артистичната среда и се насочи вниманието на студенти към търсене на ново дълбочинно значение на натурата в образователния и творческия процес при създаването на културни ценности. Научният текст и образната знаковост се синтезираха в нова артистична визия. Семантично се вербализира новото определение за живописния метод, обединяващ пълноценно природните и соци- ално-хуманитарните научни изследвания. Резултатите може да се видят и днес от стенописта, експонирана в York University. Това е изкуство, предлазполагащо към размисъл, в който можем да намерим и отговор на някои въпроси, зададени от френския историк Фернан Бродел в неговата книга „Граматика на цивилизациите“: „Защо някои хора са били способни на действия, развиващи културата, а други не, защо това е ставало възможно само в някои райони, а на други не, и защо така било в продължение на много поколения?“ Той цитира Арнолд Тойнби, предлагащ хипотеза, че за човешкия успех винаги е необходимо предизвикателство: 

Въпреки че много от материалите не са приети за научно потвърдени, аз си позволявам да използвам този цитат, защото той е легенда, която има художествена стойност, без да се отнася към физико-химичните гледни точки, упоменати във филма и критикувани от академичните среди, за което е обявен за псевдонаучен (Вода (фильм,_2006) „За да дадеш отговор на предизвикателството, е необходимо то да се представя на човека под формата на предотвратима трудност. Ако човек дава отговор на предизвикателството, създава основите на цивилизацията“ (Бродел 2014: 53 – 54). Предизвикателството е необходимо, но недостатъчен стимул за развитие и затова по-нататък той казва: „Всяка цивилизация е свързана с някакво географско пространство, чиито граници са повече или по-малко стабилни. Това означава, че всяка цивилизация има особени, характерни за нейната география, предполагаща набор от възможности, предизвикателства, някои от които носят перманентен характер“ (Бродел 2014: 53 – 54). Когато се имат предвид георафски граници, разглеждаме процесите само по хоризонтала, а това е неизчерпателно – и тогава сме принудени да въведем дълбочинни расъждения. За сондажи по вертикала използваме познания по геология, които намират артисти- чен израз чрез живописната геоиконика. Така се стига до търсения художествен отговор на стенописната живопис в York U., за чиито предизвикателства се спомена в предишните редове. Те могат да са енергийни дразнители, заровени в геоложките пластове – земни сили, маркирани в следващи творби.


През 2010 г. представих самостоятелна изложба „Геоложки пулс“ в София, галерия Райко Алексиев. Монументалните композиции от проекта „Геоложки пулс“ бяха конкретни примери, популяризиращи връзката на човека с природата чрез живописни платна, в които се правят препратки към научни първоизточници. Използваният подход на „живописна геоиконика“ превежда научния жаргон на емоционалния език на артистичната практика, обединявайки няколко изобразителни техники.

1.3. Техническо приложение на живописна геоиконика (техника) в творбата

В метода се използват: компилиране и наслояване на стилове в изкуството; обратна перспектива за постигане топология на пространството; интерактивност; обединяване на геологокартографски изображения с живописна картинност.

Извън университетската среда методът бе демонстриран пред широката публика в кавалетни решения „Z Eggs“ – 3D-картини. Работите бяха показани на изложба на изкуствата в Якоб Джарвис Център, Ню Йорк, САЩ, 2004 г., и в галерийно пространство в Манхатън, Ню Йорк, 2005 г. За активиране на вниманието науката предоставя визии, микс от нови техники, предизвикващи дълбоки емоционални преживявания. В геоикониката се използват високи технологии за научни наблюдения на важни процеси, протичащи в природата. Измервателни уреди, монтирани върху спътникова апаратура, и геолокационни инструменти правят картографски изображения, знаци, активиращи любопитството и въображението ни. Сателитите са очите, с които от космоса вникваме в същността на планетата. Художникът използва тези сетива, за да пресъздаде трудно представими причини за събития, свързани с нас, като част от всичките обгръщащи планетата процеси. Прави се дълбочинен живописен портрет на планетата в действие. Данни преминават през сложна обработка и комплексни анализи, маркират процеси, чертаят графики, диаграми, ситуации, които накрая се полагат едни върху други и изграждат многопластова картина, разкриваща взаимосвързаността на явленията, пораждат задълбочен размисъл, стимулиращ чувствата и гео-живописното сърцебиене. В исторически план началото на изработката на сложни карти се слага с „Фотолитографията“, датираща от началото на 20. век. Това е началото нa концепцията за електронната картография днес, картите да се представят чрез множество трансперантни слоеве, които в съвкупността си показват обща цялостна картина, а поотделно съдържат различни типове карти на мястото, където протичат различни събития по различно време, обозначаващи резултати от процеси. Слоеве изграждат триизмерна форма в компютърни модели на явленията – по хоризонтала в географски паралели и меридиани, вертикално – в геоложки дълбочини и исторически периоди. Съвременната картография е обособена в отделна наука и в настоящия текст се употребява думата геоиконика, използвана в Русия. В Канада е въведено понятието геоматика, в България – Гео- графска информационна система (ГИС). Понятията включват комплекс от научни дисциплини, занимаващи се с технология на изследване, наблюдения, документиране, визуализиране, анализ, синтез, възприятие. Геоикониката е дисциплина, разработваща обща теория за геоизображенията, методи на анализи, преобразувания и използването им в научната и в практическата дейност. Наблюдават се няколко клона на изследване: картографиране, геоинформатика, аерокосмически методи на наблюдения. Обръща се изключително внимание върху науката за Земята, икониката, разпознаването на образа, кибернетиката, психологията на възприятията. Ето и един примерен списък на дисциплини на катедра ГЕО- ОС в Института по картография в България, като се има предвид същността на дейността му: Пространствени и статистически анализи с ГИС; 3D-картографско моделиране; Приложение на ГИС за съставяне на карти на земното покритие и земеползването (LULC); Анализ на почвените ресурси с ГИС; Геоложко и геоморфоложко 3D-моделиране. „Графичното изображение винаги ще остане едно от главните средства на познанието за обкръжаващата действителност, ин- струмент на мисълта и творческо търсене“ (Берлянт 1996:65)9. В този текст няма да се разглежда подробно геоикониката, защо- то тя е обект на вниманието на картогрографите. Споменавам само елементи на нейната проблематика, съчетаваща се с живописта в художествената творба. Това са елементи на две много различаващи се дисциплини, едната свързваща прагматичната и точна визия с науката, а другата – артистично-емоционална, освободена да прави провокации и заявки за интересни философски съждения. Двете се обединяват в предмета на изследване – пъзела природа, видян от друга странична художническа гледна точка. Механизми, невидими за апаратурите, но осезаеми от артиста, поддържат живота и културата по най-неочакван начин, като после са разгадани и пресъздадени в картини. Живописна геоиконика използва перспектива, базирана на оптичната илюзия и топология на пространството, където „горе“ и


В живописната геоиконика се съчетава изящното изкуство с концептуалната наука – за разлика от повечето трансдисциплинарни течения, където приложни изкуства и наука взаимно се инспирират в приложните изкуства, какъвто е дизайнът. Затова когато живописните артистични методи на познание се съчетават с научното познание, се взима под внимание концептуалната наука. Често наред с американски и западни автори цитирам руски източници, смятани за едни от водещите в концептуалната наука. Преди разпадането на СССР в страните от Източния блок не се акцентираше достатъчно върху приложните дялове на науката и затова концепуалното понякога срещаше скептицизма на представителите на практическата наука, която беше приоритет на Западната школа. След Студената война двете ледени формации се размразиха и настъпи сливане на възгледи и идеи. Днес повече отвсякога взаимно се ценят постиженията и в двете стратегически направления. „долу“ си обръщат полетата за наблюдение, земните пластове изскачат на повърхността, а повърхността потъва. За първи път оптич- ната илюзия се използва оправдано и въпреки че е позната, остава оригинална. Тя е подчинена на тематиката на произведението. Неформалното ù използване позволява концепцията за обратната перспектива да не се възприеме като „Оп-арт“. В новия вариант на живописната геоиконика зрителната илюзия престава да въздейства самоцелно. Зрителната измама се появява като необходимо средство, за да се визуализират постоянните движения на невидимата енергия, скрита дълбоко в привидно статичната природа. Подобна перспектива се използва в иконописния канон, а в живописната геоиконика демонстрира нещо невидяно, скрито дълбоко в земята. Познати средства за визуални въздействия престават да са едновалентни изкази. Зрителят сам преценява кой вариант да избере при тълкуването на образа. За да се активира публиката с избирателен процес, в творбата са включени интерактивни елементи, позволяващи творческа съпричастност, а в добрия случай творбата наполовина се изгражда заедно с артиста и така актът на създаване надхвърля въздействието на картината, преминаващо в друго ниво на мисълта.

1.4. Сравнения на практики в изкуството. Постмодернизм. Съвременен Ренесанс в живописните търсения. Сходства и различия с живописна геоиконика

Може ли живописна геоиконика да се причисли към изкуството и ако да – към кои течения и явления? Частично изследване по този въпрос показва, че понякога в анализи за състоянието на съвременното изкуство и визуалните търсения се визират явленията като краен продукт, без да става достатъчно ясно от наименования и термини към кои стратегически концепци се причисляват. Не бих искал това да се случи и с живописната геоиконика. Само формалното разглеждане на явлението, за да се постави просто нова модна терминология, не довежда до достатъчна яснота за програмността. Без да омаловажавам направените анализи, се затруднявам да причисля стратегията на живописната геоиконика към някои от теченията, познати до момента. По-скоро бих наблегнал в описанието на важните цели, поставени пред изкуството, което ползва методи- те на живописната геоиконика. Такова изкуство се дистанцира от позицията, че творбата не може да решава проблеми, а може само да описва и да прави художествената оценка. Това изкуство е в контраст със стратегията на живописна геоиконика, където се поставят задълбочени цели, обемащи човешкото самопознание, базирано на връзката му с природата.

„По време на Ренесанса, преди да се раздвоят науката и изкуството, се създадоха различни дисциплини за нуждите на живописците: художествена перспектива и художествена анатомия. Но днес художникът напразно ще търси толкова необходимата за него художествена метеорология, геология, художествена ботаника, зоология, да не говорим вече и за художествена социология. Също така, художникът не разполага със сътрудничеството на учени – по същия начин, както и учени в момента не разполагат с необходимото оръдие на експеримента и анализа – остър тънък молив, защото научната рисунка – художествената дисциплина, е нещо, което не познава съвременната живописна школа“ (Волошин 1976:99). Днес са създадени два полюса. На единия е научната култура, с представители на точните и техническите науки, от които физиците са може би най-авторитетни, и на другия – културна общност на представителите на част от хуманитарните науки, литературата и изкуството. Между двата полюса има преди всичко неразбиране. Изкуството е най-важната човешка дейност за културата, която е свързана с икономика, образование, наука, религия, социални отношения. За да се създаде нова култура, на първо място трябва да се създаде ново изкуство. Всяка една нова епоха в историята е била предшествана от нов дух в изкуството. За да създадем нова култура, трябва да се преосмисли ролята на изкуството от позицията на съвременността. За целта артистът се придържа все повече към мисълта, изказана от Жан-Франсоа Лиотар „Колко е трудно да бъдеш художник, ако човек не е философ“ (Лиотар 2012). Аз бих добавил – колко е трудно да бъдеш философ, без да си художник. Именно затова Литоар не се отказва напълно да рисува, след като става един от водещите философи на постмодернизма. В някои случаи живописта не е носила послания, а само чистата наслада от формата и цвета, което е смятано за достатъчно само по себе си. Това формалистично явление в изкуството постепенно се замества с нови търсения. Постмодернизмът отхвърли рационалис- тическата традиция на Просвещението, изразена в изкуството. Постмодерната тенденция е смес от различни направления, завладяла дори и точни науки като математиката и физиката. Пример за това е комбинирането им с естествените науки (Жил Дельоз, Феликс Гатари, Жак Лакан, Бруно Латур, Люс Иригари, Жан-Франсоа Лиотар, Мишел Серес, Юлия Кръстева). В постмодерните времена заедно с опитите да се направи връзка между учени и неучени се появява и критиката за този микс. Може да се каже, че едни от най-скандалните публикувани автори относ- но постмодерната наука са Алън Сокал и Жан Брикмон. Те стават популярни по целия свят през 1996 г. със статията „Преодоляването на границите: към една трансформативна херменевтика на кванто- вата гравитация“, издадена в американското университетско ляво списание с културологична насоченост „Social Text“, която се превръща в пародия на критичните прочити. Появяват се критики на техните критики, определяни като силно хиперболизирани или направо погрешни. Така се създава полемика, която трае с години, но от всичко казано все още няма точна дефиниция за постмодерното и доколко това течение философски отговаря на съвремените об- ществени нужди от познание и художествена култура. Критичният материал е еклектичен и доста спекулативен. Пост-модернистичният жанр се намира между научното познание и хуманитарно познание. „Интердисциплинният изследовател е нещо като междудисциплинен мигрант, или дори маргинал, който функционира на интелектуалната граница между две и повече научни общности, опитвайки се „да превежда“ езика на едната общност на езика на другата, но не и специфичния усет и стандарти, циркулиращи във всяка отделна научна общност“ (Сретенова 1998:27). Според Лиотар „постмодерното знание усъвършенства нашата сетивност към различията и засилва способността ни да толерираме несъизмеримостта“ (Lyotard 1979). Когато разглеждам живописната геоиконика като комбинация от научно и художествено знание, се натъквам и на друга позиция, свързана с познанието, която има хуманитарни и научни изследо- ватели, занимаващи се предимно с логичността на съжденията, стигащи до математическия формализъм. По повод на този непонятен за мнозина език в квантовата механика се говори за лингвистичния проблем при описване на онова, което виждаме в света на атомите и молекулите: „Този кейк е изключително вкусен, но за съжаление не става за ядене“. Става дума за невъзможността да „се преведат“ радикалните идеи на квантовата механика на обикновен език. Дали не е възможно по някакъв начин чрез изкуството да се визуализира без да се илюстрира реалността? Да се покажат чрез живописта природните закони, които съществуват реално и които не са само продукт на нашия интелект? Какво трябва да направи творецът, ако чрез визуални художествени изследвания обединява философия, точна наука и хуманитарни дисциплини, без да превежда, а да продължи да търси истината, най-общо казано? Отговорът е, че художникът трябва да види проблема от гледната точка на епистемолог и да изследва как опознава- ме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко мо- жем да припишем достоверност на това наше познание. Например в Хегеловата интерпретация цялото поле от проблеми на познанието е покрито от логиката. „Ние сме потопени в езика. Нашата задача е да съобщаваме опита и идеите си на другите. Ние трябва да се стремим непрекъс- нато да разширяваме обхвата на нашето описание, но по такъв начин, че съобщението ни да не загуби своя обективен и „еднозначен смисъл“ (Petersen 1985:305). Ние сме неотменимо включени в природния свят, без да има разделение между материя и съзнание. Тогава смисъл и ценност са валидни не само за нас, но и за натурата. Ако приложенията на науката са аморални спрямо природата, светът ще реагира деструктивно. Постмодерната наука има задача да слее истина и ценност, истина и факти, нравственост и практическа необходимост. Това е революция в отношението към знанието. Философията на естествознанието и епистемолозите се интересуват от фундаментални физични теории и от касаното от тях за света. В квантовата философия като дисциплина се разплита възел от проблеми, поставящ въпроса какъв е начинът на съществуване на света. Художественото произведение, изградено с метода на живописната геоиконика, стимулира размисъл за значението на постмодерната епистомологична тенденция в хуманитарните науки и в самото изкуство. Изкуството дава възможност да се излезе от рамките на математическия формализъм, използван за квантовомеханично описание на микрообектите. Картината предизвика нуждата от дебат за квантовите феномени, които после се трансформират в природни и глобалистки. Живописта е използвана за реален, но ненаподобяващо реалистичен, както в реализма, художествен образен език, извикващ чрез чувствата интуицията, въображението, думата, логиката. Ако вземем известна фраза на Бор, можем да съставим определение за това, какво представлява познанието, според живописната геоиконика. То би изглеждало така: „науката знае всичко за нищо + философията знае нищо за всич- ко = чрез живописната геоиконика се знае всичко и нищо за нищо и всичко = постигане на освободено мислене“. Културните теоретици Тимотей Вермюлен и Робин ван ден Акер въвеждат през 2010 г. термина meta modernism. В статията „Бележки за meta modernism“ се твърди, че след 2000 г. културата се характеризира с нестабилно поведение между два или повече противоположни възгледа. Мета идва от metaxy на Платон, който има предвид движение в система между противоположни полюси, както и извън нея. Докъде може да се стигне в надграждането на модерното, докато го отричаме и отново го използваме за следващи инспирации? Щом днес имаме нужда от нова теория за развитието на изкуството, за целта е необходимо по съвременен начин да погледнем на културата, като един вид природен феномен, за да потърсим нови творче- ски енергии, намиращи се в заобикалящата ни природна среда. Създадените нови условия в новия век са предпоставка за зараждане на новото творческо направление, обединяващо две противоположни концепции за познанието – научното и художественото, в мултидисциплинарно ново постмодерно търсене в областта на природонаучно изкуство. Живописната геоиконика (термин, който, както вече споменах, въведох през 2004 г. в York University, Торонто, Канада, като алтернатива на тоталитарното и декадентското изкуство, цели да стимулира ново мета модерно отношение към знанието, излизащо извън границите на познатото междинно пространство в хуманитарното и в художествено-философското познание.


Живописна геоиконика се внася като стратегия, метод, техника, инструмент и писец, използван от художника, регистриращ пулса на Земята, в рисунки „имагатами“ към композициите в „Геоложки пулс“; като познавателен модел, показван в изложбени пространства и университетски среди и намиращ приложение в работата на експериментален екип към проекта в зона „Корен“.


2. 1. Геолого-културоложки проект за визуални изследвания „Геоложки пулс“

Регионалният исторически музеен комплекс – Стара Загора, през 2014 г. беше избран за една от дестинациите на гастролиращия проект, проследяващ пътя на световния природен феномен – воден филтрационен поток, с координати: Тихия океан, Южна Азия, Средния изток, Средиземноморския басейн, Северна Африка, Бал- каните, Централна и Южна Европа, Атлантическия океан, Северна Америка, Северна Япония, Чукотка, Северен Сибир и Северния полюс. В дълбочина невидими сили, насочени по посока от центъра на планетата към повърхността, определят главните параметри на нашите дела. Подземните води пресичат тези сили в горните слоеве на земната кора. Водата има способност да пренася, складира и освобождава енергия. Така се създават специфични условия за всяко едно място, което е част от огромен взаимосвързан механизъм. Природните процеси, в началото микроскопични, след време създават условия за мащабни културни явления, които са следващата „халка“ от веригата на живота. Проследявайки докрай тази циркулация на процеси и явления в природата, можем да кажем, че водата под повъхността и на повърхността е двигателят на цивилизациите. Агресивната течност Н2О2 при миграцията в натурата предизвиква епично пътешествие, преминаващо в изкуството. Водата инфилтри- ра енергията на слънцето в Земята, освобождава я, за да се прероди в култури и така да поддържа кръговрата на нашата цивилизация. В „Геоложки пулс“ се изследва взаимодействието между изку- ство и геология, между живопис и хидрология, като се разглеждат осем теми, обособени в осем експозиционни „зони“. Първата е „Литосферната зона“, въвеждаща зрителя в света на „Геоложки пулс“, на научните твърдения на Иван Стоянов и концептуалните текстове на литератора Янка Стоянова, чрез картините на Йонко Иван. В тази зона се изясняват процесите дълбоко в Земята и проявата им на повърхността, обяснява се как те се проектират върху цивилизациите. Втората зона – „Архаичната зона“, проследява част от пътя на глобалното хидрогеоложко явление, дало своя отпечатък върху много култури по света. Една от тях се намирала в земите на съвременна България в района на Стара Загора и Казанлък, известна още като Долината на царете. Третата зона – „Фотонни гнезда“, се спира върху едно от многобройните съвременни гнезда по пътя на потока – ес- тествена, културна, социална, икономическа и политическа среда. Тези „Гнезда“ са стационарни локални културни средища, които не влизат в контакт и не се смесват с другите подобни регионални зони на развитие. Те са запазили самобитното творчеството, характерно за местността, зародено върху специфични природни геоложки дадености. В тези модерни гнезда на културата се съхраняват белезите на местния фолклор и диалект от автори, които не напускат родните си места, в контраст с онези творци, които непрекъснато мигрират, описани в следващата зона, наречена „Земни яйца“. Тя изобразява индивидуални, сложни динамични взаимовръзки с култури, стъпили върху непрекъснато менящи се бази с различни хидроложки характеристики, отразяващи се на изкуството при повечето съвременни автори. За изследване са представени творби на Дечко Узу- нов, Найден Петков, Христо Явашев-Кристо – творци от различни поколения, свързани с една академична среда, в която предаваната от учител на ученик традиция в изкуството по-късно е интерпретирана, без да се забелязва приемственост. До голяма степен причина за прекъсването на академичната нишка на познание е изборът за промяна на природната геоложка среда, различна от родната, върху която е естествено да се гради продължението на творчеството. В едно интервю Кристо казва за Ню Йорк пред журналиста Тома Томов: „Този град е несигурен, тревожен и затова е добър за работата. Най-човешкият град, в който някога съм живял. Най-безпощадният, най-кoрaвосърдечният, а самотата е част от въздуха. И тъй като ние всички сме тук хора без корени, той стана единственото място, което ни даде визия за живота. Тук има повече свобода, по-малко минало. И това е добре за младите артисти“. (Томов 2010). Това, което той не споменава, е, че социалният климат се определя от природата. И друго нещо, с което можем да не се съгласим, е, че човек винаги има корени. Той е свободен да ги пресади на друга земя. Тези корени са всъщност неговият ген. В 2% от случаите той е отговорен за творческата му нагласа. Останалото върши природата. Хидрогеоложки физико-химични природни реалии определят 98% от геномния материал отговорен за генетичните предопределености на биологичния свят – твърдение, подкрепено от проф. Иво Кременски. Той се основава на наскоро излезлите резултати от съвременните изследвания в генетиката. Сега вече от тях се правят изводи, потвърждаващи първоначалната хипотетична теория на създателите на проекта „Геоложки пулс“; те изграждат ясна картинна представа за причинно-следствените връзки между природа, биология, а оттам физиология, психология, с което накрая се засяга и творчест- вото. Интерактивната част на тази зона събира на едно място артисти и специалисти от всички краища на света, гравитиращи около твърдението, че регионалните хидрогеоложки феномени в природата оказват влияние върху развитието на местните творци.

В шестата зона – „Корен“, се представят резултати от дългогодишен творчески експеримент, който включва живописни платна, изобразяващи един и същ сюжет – натюрморт в различни точки на планетата. Целта е да се демонстрира прякото влияние на различните хидрогеоложки природни среди върху цветоусещане, хармония и други елементи на живописното пластично търсене. За сравнение служат платната на Йона Тукусер.

Зона „Апокалипсис“ е обособена площ от изложбения терен, арт обект, среда, в която посетителите разговарят за опазването на природата с представители на различни научни и обществени среди. Последната зона – „G-дизайн“, излага образци от колекция- та към изложбата. В тази зона се търси мостът между теорията на изкуството и практиката. Показват се продукти на концептуалното мислене в „Геоложки пулс“. Прави се връзка между концептуална наука и приложно изкуство.

2. 2. Рисунки

Артистичните средства, използвани в живописна геоиконика, са многобройни, повечето от тях вече споменати, намират приложение в различни формати. На някои от тях специално се акцентира. Графичната художествена образност е отделно експонирана в концептуалните рисунки към проекта „Геоложки Пулс“. Те представляват освободени научно-поетични философски разсъждения, озаглавени „imagatami“. Върху копринена материя са изобразени кодове за научно познание, описано отделно и подробно в научни есета към всяка една рисунка. Това са подготвителни скици към монументални платна, в които под формата на експресивни рисунки се визуализират мисли за природата и човека. Някои от тях намират приложение в самите мащабни композиции, музеен формат, към проекта „Геоложки пулс“, оформящи концептуалната среда на геолого-културоложкия проект за визуални изследвания. Произведенията представляват живописна наука за Земята, в която изкуството е подкрепено от някаква научна достоверност.


2. 3. Виртуален, интерактивно-комуникативен, познавателен модел

Във формата на проекта „Геоложки пулс“ е включен познавателен интерактивен модел, позволяващ на зрителя да изследва авангардни научни теории. Моделът е публикуван в интернетната мрежа на страницата на проекта с наименование „Земни яйца“. Достъп до него има всеки след запознаване с инструкцията за ползване. Подбрани резултати от работата с модела се прожектират в музейни среди по време на гастролите на „Геоложки пулс“. Моделът е част от интерактивните живописни композиции, като в тъканта на живописното платно са вплетени авангардни технологии. Участници в него са и учени от различни дисциплини, гравитиращи около твърдения за влиянието на природата върху човешката цивилизация. Изкуството прераства в екологичен проект за специалисти в областите на геологията, астрономията, химията, физиката, биологията, медицината, генетиката, историята, археологията, културната антропология, психологията на творчеството – сътрудничество на артисти, интелектуалци, образователи, имащи общата идея да разгадаят тайните на природата, с краен продукт самопознанието. Това е съвременно течение в мисленето на хуманитаристи, съчетаващи философия и практикуване на изкуства. Технически се постига с компютризирани картинни пространства, осъществяващи транс- дисциплинарни виртуални комуникативни връзки за лесен преглед и изграждане в реално време на познавателни модели. Вградени в живописния обект таблети, смартфони и лаптопи, снабдени с минипроектори и екрани, показват нарисуваното от зрителя с електронна четка и палитра. В тези композиции традиционното живописно табло прераства в асемблажно изобразително пространство с имагинерни измерения. Зрителят може да навигира погледа си така, че да излезе извън рамките на платното и да погледне в дълбочина- та на виртуалното пространство, да напусне изложбената зала и да отиде в светове, развихрящи фантазията му, свързани с устройството за нашата природа. Картини в картините, пластове, символизиращи геоложките образувания, които изграждат планетното тяло, в изкуството достигат до триизмерни функционални натрупвания.


2.4. Обсъждане

Публика и специалисти по време на изложбата „Геоложки пулс“ в Стара Загора, в зона „Еврика“, проведоха дискусия с представители на Художествената академия и НБУ посредством виртуален мост, свързващ трите локации. Студенти и преподаватели се запознаха с проблематиката на проекта и зададоха въпроси на създателите. В отговорите се засегна и темата за същността на живописна геоиконика. В рамките на проекта „Геоложки пулс“ се организират демонстрации и кръгли маси с участници, използващи интерактивния познавателен модел „Земни яйца“, за да коментират и предлагат своите идеи по темата на дискурса, влиянието на хидрогеоложките особености в културата чрез линии, цветове или думи.


Живописната геоиконика е функция на симбиозата наука – изкуство. Проектът създава артистични криптични формули с повишени знаково-комуникативни стойности на познавателни концепции за отношението на човека към средата, в която живее и твори. В творбите са инкорпорирани интерактивни елементи, създаващи допълнително доверие за разширяване на творчески връзки чрез виртуална мобилност. Разкрива значимостта на натурата и водата в нея не само за устойчивото развитие на планетата, но и за постигане на така търсения баланс между начина на живот в съвременния глобализиран свят и запазването на връзката човек – природа. Живописната картинна наука дава възможност да се публику- ват по необикновен начин – чрез изкуство, авангардни теории, които иначе не могат лесно да добият гласност заради цензурата на някои консервативни авторитети, стоящи зад високата порта на официално приетата наука. Твърденията, понякога граничещи с научната фантастика, по логичен начин прагматично доказват невидимото в природата като обект на внимание на широката публика и на специалисти – нещо, върху което си заслужава да помислим заради нестандартното и еретичното. „Геоложки пулс“ е пример за научна хипотеза, която има интелектуална и емоционална стойност. Делът на въображението в интелектуалната сфера е особено важен за проекта. Зрителят е предизвикан да си задава въпроси относно собственото си място сред природата. Живописна геоиконика има философско-практически приложения. Интелектуалните занимания водят по въображаем път към фундаментално познание с дестинация ядрото на живота, илюстрирана с центъра на планетата. Разходката чрез живописна геоиконика е един от типовете визуално преживя- ване, което си струва заради изненадата, водеща до размисъл с „педагогическо-образователна“ стойност, до формиране на стратегия за поведение, до рисуване на обща карта на живота и до намиране на себе си в нея. Преди това данните и информацията за природата се преразглеждат, преосмислят и преоценяват и накрая всичко това се обогатява с чувство. Така ние пишем поетично послание за нашите истини, пречупено през призмата на личната емоция. Ако чувството се дешифрира от зрителя, той ще потърси корените на своя живот, черпейки сили от дълбините на Земята. Посланието е да пазим живота не само за себе си, но да помислим и за останалите хора, а това вече е добра рецепта за изкуство с хуманна насоченост.


Разнообразията в културните явления не се дължат само на определени социални отношения. Творчеството, разгледано на нано ниво, представлява геоенергия, филтрирана през минерализирана вода, а човешките цивилизации може да се приемат за свързан с природата феномен. Естественият природен обмен е в основата на миграцията и на културния обмен. Тези разсъждения спомагат за създаване на нова философия за природата и културата. В свободните общества има вакуум във философските основи. Тези слаби зони могат лесно да се запълнят от някои екзотични мисли, което не прави основата по-здрава, а напротив. Затова новата теория на изкуството трябва да е по-съвършена например от тази на социалистическия реализъм, постперестройката или постмодернизма. С цел установяването на един нов свят, в който да отпаднат бариерите и предразсъдъците между хората, да се създаде нова обединяваща философия, която да дава една нова теория за изкуството. Платформа за такава нова теория можем да намерим, ако се обърнем към природната среда, разглеждана от различните естествени науки. За разлика от повечето изкуства, които предизвикват критика и конфликт, естествоведческо-културоложката обединителна теория стимулира първоначалната добра природа у човека и стремежа му към красота, истина и положителни качества. Така, вместо да води до конфликти, тя се стреми да изкорени исторически натрупаните предразсъдъци, неприязън и омраза и ни учи да изпитваме радост да живеем със и за другите и да ценим различията и разнообразието. Такава теория се създава чрез изкуство, използващо метода жи- вописна геоиконика. Когато културата си поставя за цел да изобрази една глобална карта на цивилизациите във времето върху образа на геоложката подложка, върху която сме стъпили, това всъщност е процес на наслагване на мисли за много реалии на базата на здрави структури. Съпоставяйки картите на хидрогеологията на един подземен воден глобален феномен и историята на зараждане на цивилизациите, ще открием нещо общо в месторазположението на тези реалии. За развитието на културите се откриват геолого-хидрогеоложки предпоставки. Понякога това не е толкова очевидно и все пак си заслужава да направим изследване, подобаващо на историческите факти. В „Граматика на цивилизациите“ Фернан Бродел пише за реалиите: „Дори историкът не забелязва веднага появата им в своя обичаен, твърде забързан хронологически разказ. Най-вече можем да проследим тези реалии в тяхната твърде бавна еволюция, само като прекосим обширни пространства от време“ (Бродел 2014:73). Това е нещо като да отворим вратата към миналото и да по- гледнем земните процеси в дълбочина, за да върнем запечатаното време в геоложките пластове. Вертикалният поглед във времето е геоложко сондиране на материята, от което става видно, че хидро-геложките процеси съвпадат с тези при структурирането на цивилизациите. Хората винаги са изпитвали силата на природата и са се стремели да я опознаят, за да я използват. Целомъдрието предлага по-добър живот. Тази истина е валидна с още по-голяма сила, когато си дадем сметка, че ние сме обречени да обитаваме земята, на която сме родени, и че като земляни е необходимо да сме нейни истински добри стопани. 


Използвана литература


Берлянт, А. М. Геоиконика. 1996.

Бродел, Ф. Граматика на цивилизаците. София, 2014.

Волошин, М. Сборник на материали. Москва, 1976.

Глазычёв, В. Гемма Коперника. Mир науки в изобразительном искусстве. 1989.

Делчев, И. Културното наследство и географските информационни системи: пътят към липсващата реалност. Електронно издателство LiterNet, 05.06.2009.

Колева, И. Метод на художественото познание.

2008. Леонардо Да Винчи. Трактат за живописта. София, 1997.

Лиотар, Ж.-Фр. [Бернар Блистен в разговор с Жан-Франсоа Лиотар]. // Nota Bene, електронно списание за философски и политически науки, бр. No 23, 2012. ]

Полак, Дж. (Pollack, J.) Народът, който покори света и написа историята на цивилизациите // „Живата вода“. 2014

<< Рекацевич, Ф. Окото, Земята и картографът. 2009.

Стоянов, Ив. Вестник „Български хоризонти“. Торонто, 2002.

Стоянов, Иван. Обща хидрогеология и минерални води. 1959.

Сретенова, Николина. Постмодерната наука и нейните критици върху дебата Айнщайн - Бор и историята Сокал. София, 1998.

Томов, Т. Документален филм „Кристо на 75“ [Интервю на Тома Томов]. 2010.

Carlson, A. Environmental Aesthetics Stanford Encyclopedia of Philosophy substantive revision. 2015.

Lyotard, J.-F. La Conditions Postmoderne. Paris, 1979.

Petersen, A. e Philosophy of Niels Bohr. Niels Bohr: A Centenary Volume, Cambridge. Mass., 1985.

bottom of page