Геоложки пулс- Архаична зона (Неолитните жилища)

 

Застанали пред останките на неолитно жилище, пред бита на хора, живели на същото място преди 8000 години, можем да си зададем интересни въпроси за самите себе си. Кои сме ние и кое ни прави такива каквито сме? Какво е нашето съвременно изкуство?В сутерена на музейната сграда е разположена експозицията „Праисторическото изкуство в Старозагорско”. В нея могат да се видят прекрасни керамични съдове, антропоморфна и зооморфна пластика, накити и оръдия на труда, изработени от създателите на една от първите европейски цивилизации.Кое е карало хората в миналото да използват мотиви от природата? Те са били по-екстровертни, любопитни, любознателни; изучавали са природата и са се прекланяли пред нейната мощ. Днес човек е затворен все повече в себе си, в своите мисли, в собствения си свят. Колкото повече се отдалечава от труда, непосредствено свързан с оцеляването му, толкова повече той се отделя от природата. С напредването на техниките и технологиите, които ни осигуряват по-лесно препитание, ние все повече се затваряме в „бетонните пространства на собствените си мисли”. Мисли заради самите мисли, които пораждат безсмислие спрямо първата, естествената, не очовечената природа. Дали няма да намерим връзката с нея някъде дълбоко в земята, когато отворим очи за земната памет, закодирана в пластовете на живот, в знаците, отпечатани в неолитното жилище и в контраста с жилищния блок отсреща? Вие какво мислите? В музея са изложени и модели на жилища от неолитната епоха с двускатен покрив и прозорци, които ни дават уникалната информация как са изглеждали сградите, строени от древните хора.Колекцията от идолни фигурки в музея дава информация за вярванията и култовете на древните хора. Повечето фигурки са с изображения на животни или с човешки образи. В музея се съхранява и най-древната мраморна фигура, намерена по българските земи, датирана VI хил. пр. Хр., която изобразява женско тяло с масивна тазова част в чест на култа към плодородието и към тракийската Богиня майка. Някои идоли изобразяват човек с вдигнати нагоре ръце - характерна молитвена поза при култа към Слънцето. Върху лицата на фигурките намерени при разкопките виждаме издълбани точки. Това само декорация ли е или знак да обърнем внимание на природата, която е помогнала да се създават тези феноменалени образи? Има ли надежда за връзка между съвременното самосъзнание с геологичните знаци, подсказани в древността?