4

 Hydrogeological Eggs zone / The Regional Museum of History - Stara Zagora, Bulgaria / 2014 

Геоложки пулс- зона Земни яйца

 

Академик Дечко Узунов, професор Найден Петков и световноизвестният Христо Явашев са обект на научно изследване с познавателно - образователна цел относно природното влияние върху тяхното творчество. Чрез трима автори, свързани с академичната среда на Художествената академия, проследяваме устойчивостта на приемствеността между поколенията, на учителя, неговият асистент и ученика. Търси се връзката на енергийните зони по рождение с кода на тяхното изкуство. Как този код се влияе от тяхното творческо израстване вследствие на естествените физиологични промени. До колко това израстване е повлияно от промяната на природната среда, в която творят тези автори?

IMG_5930
IMG_6000
IMG_5954
IMG_5946
IMG_5998
IMG_6161
IMG_6025
IMG_5971
IMG_5934
IMG_5926
IMG_5968
IMG_6024
йона зон_edited
IMG_5967
IMG_5912
IMG_5880
IMG_5867
IMG_5863
IMG_5957
IMG_6002
IMG_6169
IMG_6010
IMG_5544
IMG_5546
IMG_5551
IMG_5715
IMG_5719
IMG_5729
IMG_5764
IMG_2825
IMG_2824
IMG_2800
IMG_1107
_MG_8164
_MG_8157
_MG_8155
_MG_8127
IMG_5967
IMG_5960
IMG_5765
DSC_1916
DSC04736
DSC04756
DSC04775
2
5
10
9
8
7
6
4
3
1

Дечко Узунов:

Роден в Казанлък. Ако някой си мисли, четова не е България, проверете хидрогеоложката карта. Политическите граници могат да се менят, но геоложките дадености не могат. По този начин, вземайки за репери геоложките пластове, никой не може да се заблуди. Така можем да се ориентираме лесно спрямо природата къде се намираме. Това е важно не само за да определим нашата географска локалия, а по-скоро емоционалното ни състояние и социални предопределености по хидро геолого географски белези. Гените на всеки индивид сдържат информацията за родните ни места. По тях лесно могат учените да открият къде сме родени. Земята ни кодира, а от там и физиологично - психологичната зависимост към тези енергетични зони. Тази зависимост е карала Бай Дечко да се връща винаги в България за да продължи да твори. Той е известен със своите платна не само тук, но и в Париж. Работил е в различни точки на континента, но накрая умира пред статива, докато рисува, само на 300 км от родното си място. Бил е щастлив да може да се връща в страната си след творчески странствания, за да се презарежда с родната земна енергия, необходима за нови скитания в изкуството. За да пътува по времето, когато това беше забранено от властите, той е правил много за да създаде условия не само за себе си, но и за поколенията след него. Дипломатичен, затова понякога противоречив в политиката, но верен към творческото си кредо и отношението към земята и нейната красота. Толкова силна и многопластова обич към природата е имал, че никога не се е колебаел да направи всичко, каквото е необходимо, за да продължи да я обича. Това е живота на истинският живописец, който избистря чувствата, за да ги внуши на платна и хартия само с един жест и едно потапяне в багра на четката. Погледа попада директно на този енергиен лъч, идващ далече от земните недра, пътувал през слоевете на милиардната история геоложко време, за да стигне до сърцето на живописеца, улавящ пулса на квантов трепет. Импулси, измерени в екса бита, аква информация, се регистрират в творбите, за да се разархивират за титанична енергия, от погледите на светлинните лъчи. Монохромна гама, получена от смесването на много цветове. Само светлина без шарен цвят. Това е обобщение на милиардите вълнения, породени от земните вълни. Колкото повече са вълненията, толкова повече цветове на палитрата се смесват. Но от уроците по физика сме запознати, че накрая всички те се неутрализират в сиво. Онова благородно сребристо на фотонен лъч. Това е крайният продукт на процеса. Естетика на монохромна светлина запечатана в творба, свидетелство за благороден жест, заличил спектралните анализи на любовта между творец и природа.

Найден Петков - асистент на Дечко Узунов в Националната художествената академия, е още един представител на монохромната живопис, повлиян от Академика Бай Дечи. По- късно много колеги се обръщат и към него, като използват Бай. Бачо Найден не е случайно. Батковците разказват на по-младите не само формално занаята, но и отношенията към природата. Благородна мисия е предавана от поколение на поколение. Всички те биват награждавани за техните заслуги да предадат любовта си към природата на следващите поколения с почетното звание Бачо. С прякори Бачовци се удостоявали само онези с особени заслуги. Трябва да си земен, природно добър към хората, които винаги са се приемали за Земляни, като част от еко системата. Нищо надменно. Непоколебима убеденост, че трябва да се уважаваме един друг и да развиваме нашата взаимна чувствителност към заобикалящата ни действителност. Да анализираме пейзажа в колорит, обобщаван накрая до степен, че пристърганото платно да даде възможност и на зрителя да добави по нещо от себе си. Да добави нещото недоизказано от майстора и така да доближи поглед с този на художника, който вече е с благородната земна титла Бачо. Този подход в изкуството е подобен на днешното интерактивно комуникативно изкуство, където се дава възможност на зрителя да се превърне в съучастник в процеса при създаване на произведението. Така покрай творческия процес, може да помисли за важните неща от живота, да пофилософства, да се поразчувства. Вълнения, предизвикани от срещата с картината, която има отпечатъци оставени от гео енергия, витаеща в зоните на изобразяване. Зрителя, ако е родом от същите места, е особено съпричастен с тези чувства. Наблюдателя се вживява в ролята на създателя. Получава се интересен ефект в това, че всеки намира своята роля и място в произведението. Отчитаме принадлежността си към племето на Земляните, като отправяме с нашите мисли, послание в космичното пространство, че ние сме едно цяло кълбо от напластена материя, през която протича централна енергия, обединяваща по този начин всичките елементи така, че си взаимодействаме в пълна хармония.

N.PETKOV-5
N.PETKOV-4
N.PETKOV-3
N.PETKOV-2
N.PETKOV-1
2- найден петков
1- найден петков

Христо Явашев е ученик на Дечко Узунов, по времето когато Найден Петков започва академичната си кариера като асистент на Бай Дечи. В ателието на Художествената Академия в София, където е учил по-късно станалият световно известен Кристо, се е учело всичко заедно. Рисуване, живопис, скулптора. Но преди всичко онова отношение към заобикалящата ни природа, което по-късно става основа за мега инсталациите на Кристо. Много е писано за роденият в Габрово автор. Новото тук е поглед върху неговото ранно творчество през призмата на теорията, залегнала в Геоложки пулс, като опит за анализ с учебно познавателна цел. Да се поучим от ученика на Дечко, от две учебни работи, на големият творец. Тези непопулярни до момента етюди, сега са притежание на частната колекция на Димитър Инджов и предоставени от него с любезното съдействие да поразсъждаваме за връзката между поколенията, за приемствеността между учител и ученик, изразена в живописта на тези големи имена. Какво ще научим от тях? Урок, който се предава през всички години на развитие на културата по земите, обитавани от нас. Да развиваме чувствителност съобразно нашите заложени способности да възприемаме природата. Да се учим да разгадаваме нейните заровени на дълбоко тайни. Така се раждат поколения художници, предаващи един на друг този урок. Дечко Узунов, Найден Петков, Христо Явашев и поколенията след тях са изложени на почти едни и същи природни условия по месторождение. Ако времената се менят и климата е непостоянен, то в природата има нещо, което е много устойчиво. Това са дълбоките пластовете в литосферата. В тях е създадена стабилност заради бавното движение на процесите. Събитията се случват рядко. Земните енергии, преминаващи през тях протичат почти по един и същи начин от геоложкото минало, измерено в милиони години до наши дни. Тези енергии кодират информация за местата, където сме родени в нашите клетки чрез водата. Това ни кара да си приличаме по някакъв белег - чувствителност, която се възпитава и предава по-късно от учител на ученик. Тези природни уроци се помнят почти през целия ни живот. Стига да не попаднем в нови гео зони на енергийно влияние. Това се случва, когато индивида мигрира. Ако човека се връща обратно по родните места след време, тази памет се запазва. Клетките се възобновяват на всеки седем години. В случаите, когато човек за дълго е изложен на нови влияния, няма как да се запази цялата информация в новите клетъчни структури. Тогава информацията частично се променя. Дори се знае, че при мъжете генетично Y хромозомите са неустойчиви при миграция, щом са изложени на нови природни условия, в сравнение с митохондриите при жената, които се променят едва на всеки 5000 години. Ето защо, за да запазят паметта в рода си, прелетните птици, на които се налага да мигрират заради сезоните всяка година, се връщат обратно по родните си места. Така както щъркелите, много от творците предпочитат да се завърнат по родните места, след далечни и дълги пътувания. Това не винаги е осъществимо, особено когато политически режими се намесват в естествения природен начин на развитие на живота. Те могат брутално, по най-нехуманен начин, да повлияят на физиологично - психологичните промени на живите организми. Такъв е случая със съдбата на Кристо. Веднъж напуснал пределите на социалистическата държава, той е обявен за невъзвращенец, като враг на комунистическия режим. Нарушената връзка с природата на родното място завинаги предопределя и творческото развитие на младия Христо Явашев. Уроците в академията вече се тълкуват подсъзнателно от твореца по друг начин, при неговото естествено израстване с времето, в съчетание с далечни пътувания. Една такава смяна може доведе до категорични психо - физиологични промени на нано ниво, заради смяната на енергийни геолого - географски зони на влияние, за продължителен период от време. Когато разглеждаме неговите учебни работи и се сетим какво прави днес, трудно можем да проследим плавното творческо развитие. При други художници тази картина е друга. Когато подлагаме на сравнение работи преди и сега, се забелязват реперни точки които са естествено последователно изграждане на творческата личност. Можем да забележим плавен преход свързан с професионално естествено развитие поради факта, че тези автори не са подложени на продължителни геоложки влияния, различни от родните.